Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2012 17:26 - ИЗ "БОГ ВИЖДА" , "НЕБЕТО ПОМНИ" Книга втора , "Етногенезис и създадени култури от протобългарите" на Константин Каменов , Интелект
Автор: thekolobur Категория: История   
Прочетен: 3127 Коментари: 3 Гласове:
3



  Доказателственият материал... изцяло е на базата на древни извори. В повествованието на книгата използваме и открития от други науки, като цялостното виждане по темите сме изградили въз основа на сведенията от 21 научни области. Ще започнем с 

КРАТКО ОПИСАНИЕ

на разглежданата материя, като фактологията към нея ще приложим към подробното разглеждане на отделните части. Първо ще се спрем на уточняването на няколко термина, които са от изключителна важност за правилния прочит и изясняването на най-важния въпрос, който ни занимава.
Досега историографите използваха езика, за да обосноват даден родов, племенен, етносен или народностен субстрат. Според тези принципи на работа възникнаха псевдоустойчивите термини от рода на ИНДОЕВРОПЕЙЦИ, ИНДОИРАНЦИ, ИНДОАРИЙЦИ, ИНДОГЕРМАНЦИ и т.н.
В не едно свое проучване Интелектуално звено "Корени" е разглеждало невъзможността да продължава да се използва терминът ИНДОЕВРОПЕЙСКИ. Първият ни довод за това бе, че високата култура от VI хил. пр. Хр. е тръгнала от Балканите на изток, като е достигнала и до днешна Индия. Според тази логика на разсъждение терминът трябва да обърне своята насоченост, като се трансформира в ЕВРОИНДУСКИ. Продължилите проучвания обаче ни доведоха до заключението, че и този термин не е подходящ и не помага нито на историографията, нито на езикознанието, нито на която и да е културоложка наука. Това е така, защото от 5508 г. пр. Хр. преселение на племената се извършва изключително и само от оформилата се балканска етносна общност. Тя разнася висока култура, която повлиява върху развитието на цялото човечество (първоначално в Азия). През това време останалата част от Европа също е населена, но от много по-нискоразвити племена, разпръснати в различни райони и почти неконтактуващи помежду си. Те не влияят върху културното развитие на тогавашното човечество. По тази причина започнахме да използваме по-лакализиращи, но същевременно и по-аналитични термини за населението на Балканите. Така възприехме като най-точни за сега вариантите ПРОТОБЪЛГАРИ и ПРОТОТРАКИ. За нас те са допълващи се един друг, тъй като се отнасят за едно и също население. Първият е културен термин и включва в себе си семантиката на вида разнасяна духовност. Вторият е исторически и времеви. Той представя групата племена от VI до III хил. пр. Хр. на Балканите. След това в този географски регион продължаваме да боравим с термина ДРЕВНИ ТРАКИ до времето, когато от тях се отделя последната им племенна група, участваща в създаването на друга култура. Това е средата на I хил. пр. Хр., когато част от траките пеласги консолидират още няколко, променили културата си племена. Така създават древноелинската мисловност. След този период терминът, който използваме за проследяваната от нас група племена, освен времеви добива и родов характер. Става въпрос за СЪЩИНСКИТЕ ТРАКИ.
По-сложна е ситуацията с термина ПРОТОТРАКИ, фиксиращ двете миграционни вълни към Азия. За заемащите в продължения на хилядолетия пространството от пустинята Гоби до Южното Прикаспие използваме като най-подходящ термина ПРОТОБЪЛГАРИ. В случая освен като културен го разглеждаме и като времеви. Различни племена от тази група участват и в други преселения. Създават нови, смесени етносни образувания. В повечето от тях дори поемат управлението като жреческо-владетелска прослойка.
Този увод ни бе необходим, за да обосновем как семантично трябва да се възприема често използваният термин СТАРОБЪЛГАРИ. Той фиксира групата племена, които продължават да се придържат към ПРОТОБЪЛГАРСКАТА култура, но се
завръщат от Азия обратно в Европа. Установяват се първоначално около Северното Причерноморие като ДРЕВНИ БЪЛГАРИ. Контактите им със СЪЩИНСКИТЕ ТРАКИ са постоянни, а времето е от III в. пр. Хр. Малко по-късно - в средата на II в., те създават Авитохолова България. Постепенното им заселване по Балканските територии и консолидирането им с ТРАКИТЕ оформя родовата група, за която използваме термина СТАРОБЪЛГАРИ.
И тъй като стигнахме до това название, нужно е да отбележим и досегашата му интерпретация. Официалната историография представяше схемата, според която е съществувало обединение на голяма МАСА СЛАВЯНИ, останки от РОМАНИЗИРАНИ ТРАКИ и ПРАБЪЛГАРИ, които се претопили в славянското море.
В увода ще отбележим само най-съществените факти, свързани с разглеждания термин. Те са от кръга на генеалогията на споменатите три родови елемента. От тази гледна точка може да се забележи само основата на една коренно различна визия за нашата народност.
Започваме с т. нар. СЛАВЯНИ. Подобра група племена според позицията, която използваше досегашната историография, никога не е съществувала. Учените, изследващи този въпрос, са единодушни, че пръв за славяни пише гетският историк Йордан. Фактът, който ни предлага той, е, че голямото племе на венетите, живеещо по негово време между средното течение на реките Днепър и Днестър, се е разделило на много подплемена. Най-големи сред тях били славяните и антите. При интерпретирането на това сведение трябва да отбележим, че в текста, който е оставил Йордан, липсва терминът СЛАВЯНИ. За назоваване на разглежданото венетско племе той употребява формата СКЛАВИНИ (СКЛАБУНИ). Много от съвременните историографи, спиращи се на това племе, отстояват позицията, че името му означавало на старогръцки РОБИ. Всички древни автори, които посочват формата СКЛАВИНИ, отбелязват. че това е тяхно самоназвание, а не прозвище, използвано от гръкоезикови общности. При този вариант няма логика някое племе да назовава себе си чрез чуждоезикови, и то наситени с негативно значение, лексеми. В подкрепа на тези разсъждения можем да използваме и сведение на Теофан. В свое произведение той подчертава, че СКЛАБУНИТЕ носят името си по това на хунския принц Склабун, докато АНТИТЕ се назовавали по името на друг хунски принц, наричан Ант. На пръв поглед твърдения от рода на Теофановите (хунски владетели да са родоначалници на нови племенни разклонения от групата на венетите) звучат крайно нелогично. Затова потърсихме сведения за родословието и преселението на тези родове. Целта ни бе да се провери дали съществува някаква връзка между тях. Различни древни автори твърдят, че венетите са от малоазиатските тракийски витини. През IV в. пр. Хр. Александър Велики извършва гонения срещу много тракийски племена. Между тях са и витините в Мала Азия, от които се отделят венетите. Повечето изследователи пренебрегват тази версия, защото през следващите четири века сведения за венетите липсвали, а логиката изисквала за по-големите племена да има оставена повече фактология. Всъщност при описанието на европейска Сарматия в произведението на Клавдий Птолемей "Географско ръководство", съставено през II в., е оставено и много важно сведение за разглежданото от нас витинско племе. В северните предели на Европа авторът посочва, че се намира Сарматският океан. Южно под днешната Скандинавия е упоменато, че съществува Венетският залив. В други преписи на съчинението терминът е Венедски. Важното в случая обаче е, че става въпрос за венетите, които, преселвайки се на север, явно са играли важна роля, щом на тяхно име е назована цяла географска област. И тъй като споменахме, че те са се отделили от витините, ще отбележим, че в много средновековни произведения в посочено, че хуните също произлизат от тази група тракийски племена. Най-обосновано този факт е представен в старобългарския християнски труд "Имена на селища от "Деяния на апостолите". Тук е мястото да допълним сведенията за тази група протобългарски племена с цитати от двама китайски автори. Техните констатации са изключително важни, защото показват, че от Тяншан до Партия всички са близки родственици на хуните. Племената в този ареал са говорили един език, различни епохи на европейски автори за траките - многобройни родсвени племена, говорещи един език, различни диалекти.
Но да се върнем отново към въпроса за поселищата на венетите. Сведение на Амиан Марцелин ни показва, че през IV в. те отново слизат на юг, установявайки се в центъра на европейска Скития. Не може да не ни направи впечатление, че той пак ги назовава витини или видини. Връзката им с хуните е забелязана и от Прокопий Кесарийски. В книгата си "История на войните" той отбелязва, че разклоненията анти и склавини спазват хунските обичаи и нрави.
Относно останалите тракийски племена ще отбележа само няколко фундаментални факта, които често се пренебрегват. През I в. Гай Плиний Секунд пише подробно за живеещите севетно от Хем. Според него гетите били наричани от римляните даки. Дион Касий пък отбелязва факта, че даките, живеещи севетно от Дунав, са се преселили в този район от групата на родопските даки. Други римски автори между които и Страбон, подчертават, че първоначално гетите също са живеели в Западните Родопи и по поречието на река Струма. Тези две групи племена някога са били част от траките беси. Самият Йордан, след като посочва, че даки и гети са едно, уточнява, че готите са се отделили от гетите. Той, както и Св. Йероним, Созомен и много други автори от тази епоха, отчита факта, че тракийските племена северно от Дунав, както и хуните (наричани още сармати и алани), са приели отрано християнството. Това им помогнало да устоят на сблъсъка с ромеите, защото преодолявали скитския студ с топлината на своята вяра.
За ранното приемане на християнството и от северно причерноморските хуни свидетелства Михаил Сирийски. В произведението си той предлага знак за родово равенство между алани, хуни, българи, хазари и пугури. Освен това отбелязва, че българите и пугурите, които са жители на страната Барзалия, били някога християни. За тези българи, останали заедно с големия син на Кубрат, носещ прозвището Бат Бай, научаваме от по-късни, предимно житийни произведения, че са имали преведено Светото Писание на свой, хунски, език. Тази книга била изписана с рушки букви и е видяна лично от Свети Константин Кирил Философ по време на хазарската му мисия. Важно е да се отбележи, че науката още води спор по въпроса какъв е видът на рушките букви. Доминират главно два възгледа: първият - че това са сирийски букви, и вторият, който сме по-склонни да подкрепяме, е, че рушките букви са етруски. Другата важна подробност относно това евангелие е, че то се е съхранило в манастира на град Согд, намиращ се на полуостров Херсон. Името и семантиката на това място са пренесени от средноазиатския протобългарски клон СОГДАИ. Това са хунски племена от бактрийската протобългарска група. Както отбелязахме по-напред, хуните са боравили с витинския тракийски език. В някои средновековни християнски произведения е споменато, че хунското евангелие е разбрано граматически от Кирил, но го затруднява семантично. По тази причина при него отива брат му Методий, който до този момент е във витинския манастир "Св. Полихрон".
"Изнамирането" на словенската писменост, както е посочено в много от житията на светите братя и техните ученици, може би трябва да се разглежда в нова смислова светлина. Тълкуването на термина, което официалната наука предлагаше, губи своята стойност, съпоставено с фактите, поместени дотук. Според нас изразът "изнамери" трябва да се разчита не като "изобрети", а като "преоткри тези свещени букви". Считаме, че това е станло при някои от европейските тракийски племена, които са ползвали словенския език.Хазарската мисия също предлага възможността да са открити буквите. Това е могло да стане чрез хунското евангелие, графемите в него обаче са били рушки, а този факт предполага по-скоро рунически вариант на писмеността. Озвучаването на знаците е било според витинския език, от където семантиката им в никакъв случай не може да бъде словенска. Зада стане по-ясно това вълкуване на проблема, ще използваме и Библията. В една от книгите на Новия завет е разказано как Светия Дух не е допуснал апостол Павел да премине през Витиня. От друга страна той има тясна връзка (особено взикова) със солунчани. В "Деяния на Светите апостоли" е наблегнато на факта, че всеки от 11-имата апостоли е проговорил на отделен език, накойто започва да разнася Божието слово. Отново според това произведение на всяка християнска група заедно с езика, който използва, е дадено най-охарактеризиращото я прилагателно, което се превръща в заместител на нейния етноним. По този начин тракийските племена в цялата архиепископия Първа Юстинияна, впоследствие преименувана на Охридска архиепископия, още от I в. са наречени СЛОВЕНИ. Това е поради факта, че те най-искрено са славили ПРОРОЧЕСКОТО СЛОВО. Според нашите проучвания апостол Павел не е бил допуснат на премине през Витиня, заюото там се е говорел друг език, а, както самият той казва, словото Божие трябва да се проповядва на разбираем за хората език, за да не останат те глухи и слепи. Тази позиция възприемат и Кирил и Методий, когато са изпратени на Моравската мисия. Те превеждат християнските книги на словенски език, защото в Панония и Моравия преобладава тракийската словенска езикова общност. Чрез преселение на отделни племена, което показахме по-напред, искахме да представим в кои редиони живеят едноезикови групи. Като основни словенски езикови центрове можем да посочим бригите, бесите, фригите, гетите, даките, пеоните, даите и много други по-малки техни разклонения. От древни латински автори научаваме, че Светото Писание е преведено и на гетски и бески език много години преди преводите на Кирил. В диспута си с триезичниците той отбелязва, че съществуват преводи и на други езици, между които са и тези, спадащи към витинската взикова общност.
Тъй като разглеждаме термина СЛАВЯНИ, трябва да отбележим и един малко споменаван факт, който обаче е само в кръга на хипотезите. Става въпрос за масагетите и тяхната царица Томирис, която разбива персите, водени от Кир. След тази победа няколко късни преписа на съчинения от времето на споменатата битка поднасят становище, че масагетите приели да се самоназовават с прозвището СЛАВНИ. Оттук се появил и етнонимът СЛАВЯНИ. Според предложените до тук сведения всеки сам може да си направи извода доколко истинност има в подобно твърдение. Завършваме тази част от увода с убеденост в констатацията, че сЛОВЕНИ е кутурен термин, на който като етническо-времеви вариант съответства на етнонимът БЪЛГАРИ. Една група от ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ контактува северно от Дунав с гети и даки, които използват словенския език. Друга група - предимно алани и хуни, се заселва южно от голямата река, контактувайки с други тракийски племна, използващи същия език. Куберовите българи се настаняват в ареала, където най-активно се използва словенският тракийски, а именно в Македония. По този начин много години преди оформянето на СТАРОБЪЛГАРИТЕ като етнос се достига до създаването на СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, който предхожда и със столетия писмеността, създадена за него. По-старите надписи ни дават информация, че граматически езикът ни е бил оформен векове преди времето на цар Борис-Михаил. Писмеността, която изнамира Св. Кирил, и създадената с нея книжнина имат обаче голямо културно влияние върхи много народи и държави, независимо че славяните никога не са съществували като племена. Тези народи могат да се причислят към СТАРОБЪЛГАРСКАТА МИСЛОВНОСТ или СЛОВЕНСКАТА КУЛТУРА, коит, както отбелязахме, са два термина за едно и също понятие - СТАРОБЪЛГАРИ. .....
И за да приключим с ролята на словенския език, ще цитираме без коментар един пасаж от средновековнотото произведение "ПОВЕСТ ВРЕМЕННЬIХ ЛЕТ": "В началото имало един словенски език, който се разпространил над много словенски народи."
Повествованието в книгата следи развититето на групата племена от последните години съществуване на континента държава Атлантида.
През XII хил. пр. Хр. нейната цивилизация била достигнала своя разцвет. От създаването на човечеството в управлението й се били сменили най-малко седем поколения.
Митичният прародител на това окляно от човечеството е известен от различни по-късни ръкописи нато МАНУ (=ПЪРВИЯТ МЪДРЕЦ). Ако разгледаме само фактите във "Ведите", ще забележим, че седмият поред потомък на първите Ману се смята за син на ВИВАСВАТ (=БАЩАТА НА ЖИВАТА ЗВЕЗДА) и основател на слънчевия култ. От него започва почитането на бога с прозвище РА, което се запазва хилядолетия.
Както в Новия завет се говори за рождението на Христос, по същия начин първия Ману е баща на БХРИГУ (=ДУХОВНО ИЗДИГНАТИЯТ ЦАРСТВЕНИК), носещ фамилията на ВАРУНА. В действителност обаче той е син на Бога и е един от десетимата патриарси, управлявлявали петте двойни княжества на Атлантида. Неговото помазано потомство, което царува в Атлантическото княжество Ману, единствено се спасява от небесния катаклизъм, който сполетява държавата континент през XII хил. пр. Хр. Бягащите от бедствието се заселват на Балканите, където по това време се е развивала съперничещата им неелинска АТИНА. Около свещената планина ПАНГЕЙ атлантите започват обучението на местни племена, като постепенно се консолидират с тях. Така възникват МИЗИТЕ, сред които едни от най-важните племена са тези на БХРИГИТЕ (популярни повече като БРИГИ) и ХОНИТЕ (=НАРОДА ОТ СЕВЕРНИЯ СКЛОН; и второ значение на етнонима - ЦАРСКИТЕ КРЕПОСТИ, където крепост е човек, пазещ познанието за Бога а не укрепен град). Мизите продължават консолидацията на балканските племена в единна ТРАКИЙСКА ГРУПА, сред която са и ШИМЕРИТЕ. Основната цел, която атлантите закодират в тези племена, е да започнат разпространението на спасеното познание за Бога и прагматичното човешко знание сред другите племенни групи по света. Така част от прототракийските племена остават да съхраняват тези духовни ценности в прародината си под названието ДРЕВНИ ТРАКИ. Други групи започват преселения на изток. Стигат до двете Америки, а през Азия - по море и по суща - до днешната североизточна част на Африка, в която територия са влизали Етиопия, Сомалия, Египет и други съвременни държави. Част от преселващите се племена (както и останалите на Балканите древни траки) сме назовали общо ПРОТОБЪЛГАРИ. При някои от тях след Черноморския потоп през VI хил. пр. Хр. Това е потоп, който е отъждествяван с библейския Ноев потоп. Последният обаче е с две хилядолетия след първия.
Преселващите се са подготвени да обучават другите племена по три начина. Най-важният от тях е бил устното предаване на словото, защото то се е запазвало най-дълго непроменени във времето. Използвало се е още пиктографското, както и консонативното писмо, което постепенно добива сегашния развой на писмената реч.
Шумерите поставят основите на високоразвита култура в Месопотамия, а след разгромяването на държавата им се разделят на три големи духовни общити: ЕСЕИ (арамеите и халдеите), при които след години се е родил и Иисус; КИМЕРИ, част от които са в основата на армените (заедно с тракийското племе фриги - азиатски изселници от бригите), а друга тяхна група е водеща при създаването на Уелс; последни, но не по важност, са племената на САКИТЕ, чието царско коляно участва при създаването на жреческо-фараонските династии на Египет. Някои билингвистични текстове поставят знак за равенство между саки и кимери. Това е един от многото доводи за единния им корен до края на Шумер. От преселилите се други сакски племена при средноазиатските протобългари е произлязъл и велитият принц Гаутама, познат повече с прозвището БУДА.
 Другата група просветители, голяма част от които са също наши предци, са ХОНИТЕ. Те консолидират китайските племена в княжества, с след това - и в обединена държава; дават им нова култура. Същото правят и с голяма част от американските индианци, където стават управляваща жреческо-владетелска прослойка. Те са и вторият клон, който от град БАЛХ покрай делтата на Инд по море се заселва в Африка, давакки име на местната ЕТИОПИЯ. Участват заедно с царските саки при създаването на жреческо-фараонските династии в Египет. От хонската група са и БРАХМАНИТЕ, които разпространяват сред аборигенните индуски племена ВЕДИЧЕСКИТЕ ЗНАНИЯ. Сред тази духовна община (а не група учители, както някои се опитват да изопачат същността им) също е пребивавал Иисус. В изградения от протобългарите град БАЛХ се е родил ПАНИНИ, който създава граматика за писмеността САНСКРИТ, използвана много хилядолетия преди това на Балканите. Сред едно от протобългарските племена в Средна Азия се е родил и ЗАРАТУСТРА, познат като автор на реформаторското произведение "ЗЕНД-АВЕСКА". ...



Гласувай:
3
0



1. анонимен - Талес от Милет
23.05.2012 12:13

За три неща Благодаря на съдбата: първо, защото съм се родил човек, а не звяр, второ, защото съм роден мъж, а не жена, и трето, защото съм се родил грък, а не варварин.

Дано преоткриете корените си и се върнете доброволно в древната си земя долината на река Орхон Булган (аймак) Монголистан ! Амин !
цитирай
2. atilla - ПРЕВОД: Талес от МиНЕТ-аристотелис пумияр
07.08.2012 10:41




анонимен /Ристаке еГейос Простакис/написа:

За три неща Благодаря на съдбата: първо, защото съм се родил гръчки пумияр, а не звяр, второ, защото съм роден педал, а не жена, и трето, защото съм се родил гръчки роб, евнух и ибрикчия първо на ФАРАОНА, след това на ПАДИШАХА, а не българин.

Дано преоткриеМе корените си и се върнеМе доброволно в древната си
земя, делтата на река Нил Мангалан (маляк) Пустиняк-Гръкоман ! Ай сиктир !


цитирай
3. demograph - Превъзходно!
13.01.2013 17:30
Признавам, че ще си копвам, с позоваване много твои постинги.
А запъртъците да го духат.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thekolobur
Категория: История
Прочетен: 63714
Постинги: 4
Коментари: 54
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031